Будилникът звънеше.Защо ли звънеше?Не знаеше ли ,че Анджи вече беше безработна и нямаше нужда да става в шест?По дяволите как и се спеше.Удари с трясък проклетия часовник в гардероба и чу как изскърца вратата му и падна на пода заедно със посребрения и часовник подарък от баба и.Какво се случваше с нея?-помисли си тя.
-Ммм,ще трябва да ставам..И евентуално да си намеря подходяща работа и да се разкарам от тази скапана квартира...-мислеше си на глас,хвърляйки неща из малката стая.
    През прозореца и влизаха красиви сутрешни лъчи,преплитайки се вкосата и,озаряваха лицето и,не можеше да спи добре,но това може би беше най-хубавото в тази стая.
 Квартирата и беше малка стая със скърцаща спалня и счупен гардероб,нямаше телевизор нито интернет.Проклето място извън границите на центъра в Ел Ей.Имаше баня в която под душа беше монтиран контакт,незнайно за какво.
-Кой нормален би си сложил контакт в мокрото си помещение,нима искаше да се самоубива-говореше отново на глас.
     Стана,взе си душ под напрежение заради контакта и се облече в любимата си сатенена,розова рокля и високите сандали от Александър Маккуин,перлената гривна от Тифани и обеците от комплекта.Усмихна се в огледалото,не се беше виждала толкова красива от както спечели един проект на Уолстрийт.А тя беше много красива тогава.
Излезе навън ,поогледа се и разбра ,че с този тоалет в този квартал би привлякъл не някой шеф,а по-скоро някой обирджия и щеше да завърши деня си в някой Хоспитал.Върна се и се преоблече.Сиви дънки,тениска и сивите и кецове Найк-любимите и.Не се харесваше особено с тази визия ,но беше по-възможно да оцеле по-дълго време в квартала.Не и се излизаше,но нямаше избор,трябваше да купи вестник и да търси работа.
       Хазяйката и бе много мила жена,покани я на кафе и цигара ,след като я видя да се прибира с вестник под ръка ,мокра под дъжда който току що бе завалял.Скапано време,менеше се точно като настроението и.
     -Дори пари за чадър,нямам!-каза тя на хазяйката  Мари.
     -Влизай,влизай..подвикваше Мари
Хубава възрастна жена ,може би на около шестдесет години,не повече.Мила и любезна.Разведена,живееше сама в огромна къща.Обичаше да пие кафе и да пуши цигари на терасата си и да разглежда града.
     Анджи влезе и след няколко часа вече беше разказала историята на живота си ,за скъпото училище,добре платената работа,прекрасния си приятел и за всички чудесни неща от които тя се лишаваше в момента.Тъжна история.Но и по-тъжни неща се случваха в Америка.Изпи си кафето и по неволя запали цигара ,с която я почерпи хазяйката.Като че ли не беше чак толкова лошо да изпуснеш парата и да изпушиш на спокойствие една цигара.Завъртя и се главата,какво ли пушеше тази жена.
     -О,Боже...А
     -Какво има ,мило дете ?Майне си пушила до сега ? -засмя се Мери
     -Всъщност ,не...и започна да се смее и тя
     -Знаеш ли какво?Всъщност имам прекрасен внук за теб,ще ти помогне да забравиш всичките си неволи.
      -Не,не мисля ,че бих била добра компания на някого сега,а и не ме бива много във връзките,завършват с трагичен край...иронично се подсмихваше Анджи
      -Всъщност си добра компания,хич не си скучна,пък и си умна имам за какво да си говорим с теб -смееше се Мери отново
      -Благодаря ,много си мила..А
      -А пъки моят внук не живее в Америка.Той завърши Технологии в Англия и остана там да живее и да работи.
      -Ето,виждаш ли,това щеше да завърши трагично-смееше се с глас Анджи
      -Май си права,но той си идва веднъж или два пъти в годината,няма лошо да ви запозная.
      -Да ,може.Но няма да се женим ,предупреждавам от сега .-каза Анджи задавяйки се от смях с кафето си .
      -Важно е ,че не си забравила чувството си за хумор,някъде по пътя- забавляваше я Мери.
След дълги часове разплитане на клюките за личнияси живот,Анджи взе вестника и се прибра в стаята сии започна да търси работа.
       Минаха тежки месеци,дойде лято.А именно любимият сезон на Анджи.Все още нямаше работа и се справяше с парите оставени от майка и.Попадна на една странна  работа за консултант по бизнес в една компания не далеч от квартирата и.Не беше нищо особено,но нямаше нищо друго за момента,особено в този квартал.Започна работа и ходеше с нежелание,но може би си имаше и добри страни.На никой не му пукаше как се беше облякла и дали си беше сресала косата,дали я беше сложила на ляво или на дясно.Беше забавна фирма с много хора,всички приятни и дружелюбни.Е освен можеби секретарката на шефа и.Руса ,с огромно деколте,винаги с ярко червено червило и големи бижута,накичена като коледна елха.Явно си падаше по шефа и не мислеше да го дели с никоя друга ,въпрки че той дори не си правеше усилието да я погледне.Наташа,полурускиня,баща и неизвестен,с ужасен акцент и бели прави зъби.Колко досадно.Голяма красавица,но колкото беше красива ,толкова беше и нахална.Явно влюбена в Стивън.
Стивън беше шефът на Анджи.Красавец.Вискок около метър и осемдесет и нещо,светло сини очи,светло кестенява коса ,прави черти на лицето ,здрав ,добре сложен.Сякаш излизаше от корица на скъпо ,известно списание или някой фитнес.А как му стоеше костюма,правен точно по мярка.Стивън беше създал своята империя от нищото и имаше офис сгради из цял Ел Ей,но бе избрал по - спокоен квартал за да работи, а не центъра на града.Уникален полу ирландец,младеж на около тридесет и четири години,мил,любезен и джентълмен.Мъж мечта.Но когато я одобриха за работата ,тя още не познаваше шефа си,познаваше само злобната Наташа,която и помагаше да навлезе в нещата.